Град Шивачево е разположен в южното подножие на Средна Стара планина. Намира се на 30 км западно от град Сливен, 20 км северно от Нова Загора и 60 км източно от град Казанлък. Най-близките селища до Шивачево са селата Сборище, Оризаре, Баня и град Твърдица.
Територията на Шивачево е била населена още от древността. Сведения за древният произход на селището могат да се вземат от редица антични археологически находки: тракийска ритуална погребална керамика с овъглени кости и жито, открита в двора на сегашното училище; тракийски бронзов шлем; нумизматичен материал: монети от времето на римските императори Септимий Север и Клавдий Готски, намерени в местността Кънъка, 600 м западно от Шивачево; византийски монети с образите на Юстиниан I и Никифор Фока.
Интерес пораждат и античните археологически обекти - местността Калята. Други обекти са две тракийски могили, отстоящи на 2.5 км източно в местността Чешмите, където са намерени основите на стара сграда с отоплителна инсталация. През землището на Шивачево минавал стар римски път, който съединявал селището със северните градове на римската империя. Известен е и т.н. Друмски път, който е свързвал Сердика с Деултум през Терзобас и Алобас. В района на Шивачево има следи от два манастира - до варниковите пещи в града и в местността Шех бунар, източно от река Беле дере и двата по всяка вероятност от времето на Втората българска държава. Разрастването на селото продължава и в следващите векове.
От най-ранно минало шивачевци се славят с буден родолюбив дух. Бродещите из Балкана хайдушки чети и дружини намират в лицето на шивачевските овчари верни ятаци и помагачи. Възрожденските идеи укрепват и разширяват кръгозора на родолюбивото шивачевско население. След Кримската война и последвалите я турски закони, през 1857 г. в селото е създадена инициативен комитет за построяването на църквата. През 1859 г. тя е завършена и наречена ''Св. Вмч. Димитрий''.
- Историческата информация в сайта е от "История на град Шивачево" на проф. Михаил Йонов.